Печат 41 - Пловдив

Пловдив е един от най-старите градове в Европа- по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена.

След завладяването на града от Филип Македонски остава името му Филипопол, популярно в древния свят. Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва: „…Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му…“ – Лукиан /ІІ век/

След включването на тракийските земи в пределите на Римската империяградът е избран за административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Заради уникалното и красиво разположение на градския акропол върху 3-те хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на 3-те хълма“).

Римската епоха (II-IV в.) е своеобразе „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради: огромен форум, впечатляващ стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове.

Античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на историческото Трихълмие.

Античен театър

Античен театър Пловдив

Амфитеатър Пловдив

Един от най-добре запазените антични театри в света. Представлява полукръг с външен диаметър 82 м. Откритото зрително пространство включва 28 концентрични реда мраморни седалки, разделени от пътека – диазома на два ранга.Според открити строителни надписи построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Траян (98-117). По подобие на театрите по цялата Римска империя, така и този във Филипопол почетните зрителски места са надписвани: отредени за градската управа, за магистрати, приятели на императора и др. Откритите почетни надписи показват, че сградата е използвана и за седалище на тракийското провинциално събрание. Част от зрелищата с борби с животни са се провеждали в театъра.Реставрацията на римския театър в Пловдив е призната за едно от най-добрите постижения на българската консервационна школа. Реконструкцията е направена строго по метода на анастилозата, а новият материал е видимо отбелязан. Днес театърът е център в силуета на южната част на Трихълмието, една от емблемите на Пловдив и функционираща сцена за класическа драма, танци и музика. Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той и до днес се използва за концерти и други обществени прояви, като побира около 5000 -7000 зрители.

Архитектурно-исторически резерват „Старият Пловдив“

Старият град Пловдив

Стария град

Град Пловдив е изгражда върху 3-те, събрани на едно място, хълма – Небеттепе, Таксимтепе и Джамбазтепе. Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху тях, затова често е наричан и Трихълмие.Пловдив е сред най-популярните туристически дестинации в страната. Градът разполага с голямо разнообразие от обекти за настаняване и множество туристически забележителности.

Етнографски музей

етнографски музей Пловдив

Куюмджиевата къща

Регионален етнографски музей в Пловдив е вторият по големина, в България, специализиран музей за етнография с утвърдена научно-образователна дейност и притегателен център за културен туризъм.Помещава се в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение.Експозиция представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти в музея са представени абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от колекция накити и църковна утвар, традиционни народни костюми, тъкани, килими, музикални инструменти и обреден реквизит. Представен е и градския бит.

Исторически музей

Исторически музей Пловдив

Исторически музей

Регионален исторически музей – Пловдив е създаден през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от 15 – 20 век. В неговия фонд се съхраняват над 60 000 експоната, сред които са уникални колекции от хладно и огнестрелно оръжие, ордени и медали, военно снаряжение, лични вещи, печатни издания, облекло и предмети от градския бит, снимки и документи. Регионален исторически музей – Пловдив разполага с четири експозиции – „Българско възраждане”, „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век”, „Съединение на България 1885 г.” и Музеен център за съвременна история.Работно време: 9:30 – 18:00 ч. с почивни дни събота и неделя.

църква „Свети Свети Константин и Елена“

църква „Свети Свети Константин и Елена“

„Свети Свети Константин и Елена“

Разположена е в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, точно до източната порта на античния акропол. Построена е през 1832 година на мястото на стария храм, посветен на самия римски император Свети Константин и на майка му Света Елена.

Нововъздигнатият храм имал в амвона си иконите на светите Константин и Елена, изработени през XV век, а в подземието, където била костницата, била поставена старинна храмова апсида с древен християнски стенопис от IV-V век.

Печат 42 – Перущица

Червената църква Перущица

Червената църква

Градът е център и единствено населено място в едноименната община. Намира се в подножието на Родопите, в близост до гр. Кричим. Отстои на 21 км югозападно от Пловдив. На североизток от днешна Перущица все още личат развалините на някогашния древен град Драговец, на юг в Родопите се е издигала крепостта Перестица. Археологията доказва, че в дългата си история Перущица е техен наследник, носейки вероятно името на славянския бог Перун.

Исторически музей

исторически музей в Перущица

Създаден през 1955 г. В него се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района. В експозицията си представя историята на селището, преминавайки през поселенията на траки и славяни, сред които се открояват руините на базиликата „Червената църква“ от края на 4 век от Христа с уникалността на архитектурните си форми и стенописи.
Има печат.

Печат 43 – Сопот

Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 м надморска височина в самите поли на Стара планина. В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите.

Сопот

Сопот забележителности

Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Тук той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.

Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура „Дъбене“ отстои само на седем километра от Сопот. По времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал – тетрадрахми. В следващите няколко столетия животът не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м. „Кайряка“ – това са останките от т.нар. крепост „Триъгълника“ (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол, който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл. Хр.

Метох „Въведение Богородично“

Метох „Въведение Богородично“

Женски метох

В Сопотския метох е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на 20в. Тук е запазена и най-старата лоза в цяла Югоизточна Европа. Светата обител е описана от Иван Вазов в много негови известни произведения, като „Под игото“, „Нова земя“, „Чичовци“, „Хаджи Ахил“ и др.Днес Сопотския метох е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Параклисът е вкопана в земята еднопространствена, безкуполна постройка без апсида. Единствените стенописи в храма са на двама светци и датират от 17в. Манастирът притежава някои интересни икони, между които храмовата „Въведение Богородично“ датирана от 1823г. и иконата на св. Никола от 1860г., дело на копривщенеца Христо поп Енчев.В метоха е запазена килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа „Под игото“ на Иван Вазов. През 1846г. в близост до манастира е построена голяма трикорабна, триапсидна енорийската черква „Св. св. Петър и Павел“.

Къща-музей „Иван Вазов“

Къща-музей „Иван Вазов“

Къща-музей

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война.

Печат 44 – Карлово

Градът възниква в края на 14 век. Има предположение, че името на града произлиза от владетеля на земите около Карлово през 14 век — Карлъзаде Али бей. По негово време е построена с материал от манастира „Св. Спас“ и най-старата сграда в Карлово — Куршум Джамия, както гласи надписът ѝ, в 1485 година — Оловната джамия поради оловния ѝ покрив. Понастоящем тази джамия е обявена за паметник на културата.

През 17 век, в Карлово работи известният книжовник Аврам ерей. Той завършва през месец юли 1660 г. Миней и преписва през 1669 г. Евангелие, което се пази в Зографския манастир. През месец май 1674 г., той завършва Сборник (псалтир, месецослов, октоих, календар и прочие).

Около 1807 г. учител в града е бил Атанас Владос, цинцарин от Велес. След него са учителствали Никола Битолецът и Нено Келешът. Образователното дело в Карлово достига своя разцвет, когато през 1828 г. за учител в града се установява Райно Попович. В града Попович учителства непрекъснато около 25 години.

През 1859 г. пловдивският митрополит Паисий ръкополага Васил Левски за йеродякон в църквата „Света Богородица“.

През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България. От 1953 до 1962 г. градът носи името Левскиград.

Национален музей „Васил Левски“

музей „Васил Левски“ Карлово

музей „Васил Левски“

Националният музей „Васил Левски” се намира в централната част на град Карлово. Музейният комплекс включва родната къща на Васил Левски, мемориaлния параклис „Всях светих болгарских”, Чардаклиевата къща, музейна експозиция и паметник на Гина Кунчева – майката на Левски.

Днес музеят „Васил Левски” е един от най-посещаваните мемориални музеи в България.

На 19 февруари, датата на която е обесен Апостола, всяка година в Карлово се чества денят на подвига и саможертвата на Васил Левски. Организират се викторини, изложби, литературни срещи.

18 юли пък е празникът на град Карлово . На този ден – рождената дата на Апостола, в родния му град се провежда народен събор „Ден на Васил Левски”, организиран от община Карлово, фондация „Васил Левски” и Националния музей „Васил Левски”.

Печат 45 – Калофер

Градът  е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.

Легендата разказва, че Калофер е основан в средата на 16 век (1533 г.), когато група мъже, предвождани от Калифер войвода, “владеели” тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град Сопот. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер” (Златен Калофер). Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.

Калофер е опожаряван поне 3 пъти от турците, за последно през 1877 г., когато са избити всички мъже и градът е разрушен от турска войска. Горската растителност милостиво е скрила следите, които тук-там все още могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората с общи усилия съграждат всичко наново, пренасяйки камъни със собствените си ръце, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили упоритост, които черти са характерни за хората от този град и до днес.Също така там е най – красивият град за живеене !

Национален музей „Христо Ботев“

Музей Христо Ботев Калофер

Национален музей „Христо Ботев“

Националният музей „Христо Ботев“ се намира в Калофер – родния град на големия български поет и революционер. Разположен е в парк „Ботевата градина“ и включва следните обекти: мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на Иванка Ботева – майка на поета. Целият ансамбъл е обявен за паметник на културата.

Къщата на Христо Ботев представя автентичната обстановка, в която е живяло семейството на героя. В изложбената зала са аранжирани лични вещи, документи, публикации и други материали, свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, както и на неговото семейство и съратници.

Печат 46 - връх Ботев

Най-високият връх в Стара планина (2376 м). До 1950 г. се нарича Юмрукчал, след това е преименуван в чест на Христо Ботев. Туризмът е добре развит.

връх Ботев

връх Ботев

Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа Рай . Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5-4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5-5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5-4 часа.

От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила и следващ вододелното било на Троянско-Калоферската планина. Трудността му е от степен IV B. Преходът не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. При хубаво време и добра видимост, които тук са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.

Връх Ботев е част от прехода Ком – Емине, който представлява финала на международния туристически маршрут Е3.

Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, които му осигуряват непресъхващ източник на вода.

Връх Ботев лежи на територията на резерват Джендема. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.

Печат 47

Бачковски манастир

Бачковска Света обител

Бачковски манастир

Манастирът „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Намира се в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България. Храмовият празник е на 15 август.

Асенова крепост

Крепостта се простира на 2 км от град Асеновград, над река Асеница. Разположена е на скалист връх, компактно застроена на малко пространство, тя смайва със забележителна архитектурна пестеливост и практичност. Включена е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Реставрирана е и достъпна за посещения на туристи, но през зимния сезон е заключена и може да бъде разглеждана само отвън.

Печат 67 – Старосел

Намира се в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м). През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир – най-големият в района.

Тракийски храмов комплекс

Старосел

Тракийски храмов комплекс

Тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел, е открит през 2000 г. Има статут на групов археологически паметник на културата, обявен с писмо № 1480 от 04.06.2001 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.

Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”.

Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове.

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.

Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили.

При храма на Четиньова могила могат да бъдат закупени информационни материали и сувенири.

Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София.

(материалът е взет от http://www.vsichkipochivki.bg/zabelejitelnosti)

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕВЕРОЯТНИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ  В БЪЛГАРИЯ)