Велико Търново
Печат 11 – гр. Велико Търново
Архитектурно-исторически резерват „Царевец“
Хълмът Царевец е главната крепост на средновековния Търновград, в центъра на който се издигат царският и патриаршеският дворец.
Безспорно Царевец е най-популярната сред многобройните забележителности в старата столица на България, една от най-натоварените туристически дестинации, привличаща десетки хиляди туристи от цял свят.
ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА Царевец
(РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКИ ОТ ЦАРЕВЕЦ)
Регионален исторически музей
Изключително богатата 140-годишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.
Най-ценните археологически находки, които показват живота на нашите предци, се намират в Археологическия музей. Mожете да видите златни накити, открити в пещерата при село Емен, златен печат на цар Константин, златен пръсен от XIII-XIV в., както и златния пръстен – печат на цар Калоян. Интересно е да се разгледат и многобройните златни и сребърни накити и монети, рисуваната керамика, както и предмети от кост и оръдия на труда. В лапидариума са разположени много статуи и детайли от римската епоха.
Арбанаси — архитектурно-музеен резерват
Селото се намира на 5 км. североизточно от Велико Търново, на високо плато разделящо старопрестолния град със съседната Горна Оряховица. Арбанаси е архитектурно-музеен резерват.
Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък. Изключително важна рола в живота на селището играе Църквата.
Има печат в църквата „Рождество Христово“.
(РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКИ ОТ АРБАНАСИ)
Печат 12 – гр. Свищов
Свищов е града, където се е зародил българския туризъм – родното място на основоположникът му – Алеко Константинов.
„Българийо, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на дивната ни природа и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юнуша не е любил”. Направил го е! На 27.08.1895 година с изкачването на Черни връх Алеко Константинов поставя началото на организирания туризъм в България.
Днес Свищов Свищов носи духа на учебен град. Там е открито Първото българско светско училище, Първото частно търговско училище от Димитър Шишманов, Първата забавачница за деца „Детска мъдрост”, Първата държавна търговска гимназия.
Къща-музей „Алеко Константинов“
Музейната експозиция проследява живота и дейността на Алеко Константинов. Тя пресъздава богатата и изискана атмосфера на заможното семейство.
На първият етаж е изложена богата археологическа колекция. На вторият етаж е разположена експозиция за неговия живот и творчество. Запазени са многобройни лични вещи и предмети, с които се разкрива детството и юношеството на поета. Възстановен е интериора на дома от втората половина на ХIХ век. Сред най-ценните експонати е изложено и сърцето на писателя, спряло да тупти твърде рано.
Архитектурно-исторически комплекс — „Даскалоливницата“ – град Елена
Разположен е в центъра на град Елена. Част от комплекса са сградата на Първото модерно класно училището, църквата „Свети Никола” и Камбуровият хан. В двора на историческия комплекс е и храмът „Успение на Пресвета Богородица”.
В ниската част на двора на комплекса се намира Камбуровият хан, в който е изложена етнографската сбирка. Тук могат да се видят дамски и мъжки тоалети и предмети от бита и културата на еленчани от края на ХІХ и началото на ХХ век.
В двора на училището се намира и храмът „Свети Никола”. Това е най-старият храм в Елена и региона. До църквата е построен храмът „Успение на Пресвета Богородица“. До Освобождението през 1878 г. това е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина. Повече за комплекса можете да научите, ако се възползвате от екскурзоводска беседа.
(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С ДРУГИ НЕВЕРОЯТНИ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)