Стара Загора
Печат 72 – Чирпан
град Чирпан
Град в Централна България, Област Стара Загора, и е разположен в сърцето на Тракия. Той е трети по големина в областта след Стара Загора и Казанлък. Градът е административен център на община Чирпан и има богати културни традиции. Чирпан е известен със своите ножове и като родното място на поета и революционер Пейо Яворов.Печатът в Чирпан може да се вземе в една от следните забележителности:
Къща-музей „Пейо Кр. Яворов“
къща-музей
Пейо Тотев Крачолов с литературен псевдоним Яворов е роден на първи януари 1878г. в гр.Чирпан, завършва гимназия в Пловдив и дълги години работи като телеграфист. През 1895г.е отпечатано първото стихотворение на гениалния творец, след него се появяват много ценни художествени творби, които го издигат сред най-значимите духовни и революционни дейци на страната, освен активната му дейност в литературните кръгове Яворов се включва в революционното движение, става и войвода на чета, но през цялото време създава уникалните си творби, роботи и като драматург. Силната, красива любов към нежната Мина го вдъхновява при написването на неповторима любовна лирика, съпругата Лора бележи с фатализъм живота му.
В къщата-музей са изложени автентични вещи на семейството, портрети, лични предмети и оригинали на издания на поета. Определено място сред експонатите има статуята на „Майка Македония” дарена на музея. Много ценен е богатия архив от специализирана литература към музея. За да почетат поета и да се преклонят пред големия му талант в Чирпан всяка година се организира фестивал на литературата и изкуствата. Традиционните културни чествания се провеждат през първите дни на януари и на всеки пет години се връчва Националната Яворова литературна награда за цялостно творчество на заслужили автори доказали се със своите творби.
Художествена галерия „Никола Манев“
художествена галерия
Намира се в центъра на град Чирпан. Зад изрисуваната фасада на дома, съграден преди век и половина от местен турски бей, се е ширнал огромен двор, обримчен от гъсти чемшири, а широката калдаръмена пътека води към съседната къща, където се е родил и отраснал Пейо Крачолов Яворов.
„Къщата на бея“, както я наричат старите чирпанлии, в момента е една от най-красивите стари възрожденски къщи в града. През месец април 2000 г. световноизвестният чирпанлия, художникът Никола Манев я купува и превръща в галерия. За целта къщата е реставрирана и обзаведена с картини на автора.
Работно време: 8.00 – 17.00, събота: 8.00 – 16.00, неделя – почивен ден. Има печат.
Златна ливада — манастир „Св. Атанасий“
манастир „Св. Атанасий“
Манастирът е разположен над самото село Златна Ливада, на десния бряг на Стара река, сред красива природа. Най-старият манастир в Европа – Свети Атанасий е една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се допълва и от местните легенди за лековитата вода в кладенеца на манастира, свързани с основаването и покровителството му от Свети Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира – чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която поклонниците минават за здраве и благоденствие.
Във връзка с Вселенския събор в Сердика през 343-344 г. Свети Атанасий Александрийски отсяда близо до Берое (днешна Стара Загора) и там, както четем от житието му, а и както се открива от българските научни проучвания, монахът основава днешния манастир през 344 г. Свети Атанасий, когото още ранната църква почита като „Велики“, заради значимия му принос в Богословието,се счита и за приносителя на монашеството от Египет на европейския континент, също така и за един от големите радетели за чистотата на православната вяра.
(прочетете повече за манастира на официалния сайт)
Градът е разположена в Южна България и е един от основните икономически центрове в България. Той е център на едноименна община, област и на регионалната асоциация на общините РАО Тракия. През 1925 г. е открита втората след София опера – Южнобългарската опера (днес Държавна опера Стара Загора). В града се намира античният Форум на Августа Траяна, а на 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. Градът е известен като Град на правите улици, липите, поетите, хубавите жени и Берое.
Неолитни жилища
Неолитни жилища
Музей „Неолитни жилища“ е създаден през 1979 г. В него може да се видят 2 жилища от новокаменната епоха на територията на Стара Загора. Той е един от 100-те национални туристически обекта.
В специално построена сграда са представени жилища от новокаменната епоха заедно с техния пълен инвентар – пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и др. В музея е изложена постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско“. Според описанието на историческия музей в Стара Загора жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. и са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа.
По време на разкопките на селищната могила са открити 1826 експоната. В експозицията са представени 333 експоната от целия Старозагорски регион. Сред по-интересните съдове са: Керамичен съд – лале, рисуван с бяла боя (Ранен неолит – VI хил.пр.Хр.); Керамична тарамбука с графитна украса (Ранен халколит – V хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Ранен неолит – VI хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд (Късен неолит – VI хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Късен халколит – V хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд с моделирани две човешки тела – мъжко и женско (Късен халколит – 5 хил. пр. Хр.)
Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“
Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“
Комплексът е знак на преклонение и благодарност пред подвига на руските войни и българските опълченци в Руско-турската освободителна война. Посветен е на битката за Стара Загора през 1877 г., в която Самарското знаме – знамето на българското опълчение, получава бойното си кръщение. То е създадено от монахини от руския град Самара е дарено на Българското опълчение.
Мемориалът е изграден от бетон и метал, украсен е с цветен порцелан и златен смалт, с интересни модернистични скулптурни решения. Тържествено е открит през 1977 г. по-случай 100-годишнината от битката край Стара Загора.
Регионален исторически музей
Регионален исторически музей
Стотици са изложбите, които музеят урежда през изминалите години. Те са посветени на различни теми. Повечето са уредени в Стара Загора, а с други музеят гостува в различни градове на страната. Старозагорски експонати често са включвани в изложби в чужбина – в Канада, Германия, Япония, Австрия, Италия, САЩ, Русия, Чехия и др.
След като се възстановява от руините, предизвикани от опожаряването и разоряването по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., Стара Загора бързо започва да гради своето бъдеще. При новото строителство се разкриват останки от древно наследство, което родолюбиви граждани искат да съхранят и популяризират. Градът и районът са с богато минало, чието начало започва от VІ хилядолетие пр.Хр. Животът в него продължава без прекъсване до наши дни и минава през различни епохи, които са оставили многобройни веществени доказателства. През 1907 г. възниква идеята за основаване на археологическо дружество, което да създаде местен музей, в който да се показват съхранените реликви от близкото и далечното минало. По това време вече са изградени два национални и няколко местни музея в различни градове на страната. Старозагорци не са пионери в музейното дело, но техният музей скоро става един от най-добре уредените и посещавани. Първата сбирка е разположена в една училищна стая. Скоро след това тя е преместена в салона на общинската управа. През 1912 г. е построена специална сграда за градска библиотека и музей. Нея музея обитава повече от 35 години. За няколко десетилетия експозицията се запълва с новопостъпили находки и експонати. Голяма заслуга за развитието на музея по онова време имат уредниците Атанас Кожухаров и Христо Райков. Те поставят музейното дело в Стара Загора на научни основи. Добре обработват и съхраняват находките, осъществяват активна дейност по обогатяване на фондовете, публикуват по-интересните експонати. Провеждат археологически разкопки като проучват няколко гробници, мозайки и части от крепостната система на античния град Августа Траяна. Интересът към Старозагорския музей нараства и свидетелство за това е посещението му от министри, народни представители, учени от Русия, Чехия, Унгария, Австрия, Англия и др. През 30-те години са направени няколко опита музеят да бъде одържавен, но те са неуспешни..
Градът е център на Розовата долина и привлекателна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.
Литературно-художествен музей „Чудомир“
Литературно-художествен музей „Чудомир“
Димитър Чорбаджийски с псевдоним Чудомир е виден обществен деец, писател и художник, оставил значима следа в културния и духовен живот на Казанлък и страната. Къщата, в която живее със своята съпруга след неговата смърт е превърната в музей и е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение. Тя носи топлотата и уюта на самобитната българска атмосфера. В последствие е изграден цял комплекс с обща площ 300 кв. м, открит е през 1979г на 13 април, освен къщата към комплекса влизат художествено-документна експозиция разпределена в три зали, фондохранилище и конферентна зала с мултимедийно оборудване. Музея работи за проучване, опазване и популяризиране на ценното творческо наследство останало от талантливия писател, съхранени са повече от 15 000 оригинални ръкописи, писма, скици, рисунки и лични вещи на твореца и жена му, показани са и нейни картини. В конферентната зала гостуват различни по тематика изложби, изнасят се рецитали, литературни четения. Впечатлява посмъртната му гипсова маска направена от негови почитатели.
Тракийска гробница
Тракийска гробница
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас.
Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 570 м надморска височина. Селището е съществувало още от 11-6 в.пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 в.пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.
Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. На връх Шипка са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник “Рождество Христово”, построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Храм-паметник „Рождество Христово“
Православната църква е известна като Шипченски манастир. Храмът е посветен в памет на руските войници, загинали през освободителната Руско-турска война (1877-1878) и е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Открит е тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25-годишнината от Шипченските боеве.
Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.
Храмът „Рождество Христово“ представлява образец на богато украсен и зографисан храм. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект А.И.Томишко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев.
Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена островърха камбанария със 17 камбани, висока 53 m. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България.
В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.
Манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.
Национален парк-музей Шипка
…на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,…
Националният парк-музей Шипка е музей на открито, който се намира в източната част на
Паметник на връх Шипка
Шипченска планина. Представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки на площ от 120 хектара. Маркирани са позициите на българското опълчение и на руските войски защитавали Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878).
Първите паметници са руски и са построени през 1878-1881 г. Българските паметници на бойното шипченско поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата. Паметникът на свободата е открит през 1934 г. на връх Свети Никола (днес връх Шипка).
Паметник на свободата
Представлява монументална скулптура на връх Шипка. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.
Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите Руско-турската освободителна война боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще.
(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)
