Печат 48 – Разград

Градът е разположен в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие. Намира се на 65 km югоизточно от Русе, на 43 km северно от Търговище, на 49 км северозападно от Шумен, на 129 км северозападно от Варна. Международния европейски път Е70 го свързва с близките пристанищни градове Русе и Варна. На около 7 km от града е разположена жп-линията Русе-Варна.

Археологически резерват „Абритус“

Археологически резерват „Абритус“

Античен град

Първите разкопки в района се провеждат през 1887 г. Системни археологически проучвания започват през 1953 г.. Градът е открит при разкопки през 1954 г.. Абритус е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Защитен е с крепостна стена. През 1976 г. Укрепителната система на Абритус е разкрита напълно. Крепостта има четири порти, 35 кули и 9 потерни. Портите са разположени по средата на крепостните стени, с изключение на източната, която поради неравностите на терена e изместена до североизточната кула.

СНИМКИ

Печат 49 – Исперих

Историко-археологически резерват „Сборяново“

Намира се в Североизточна България, на 10 км от град Исперих, близо до село Свещари. В резервата се включват над 140 археологически и културни паметници — древни селища, светилища и некрополи на траки-езичници, българи-християни и хетеродоксни мюсюлмани, някои от които функционират и до наши дни. Най-значимите от тях са:

Останките от древния тракийски град Хелис; Тракийското светилище на „Камен рид“; Свещарската гробница – обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно-историческо наследство; Мюсюлманското светилище Демир баба теке, почитано много от алевиите; Историческият музей в град Исперих.

Исторически музей – Исперих

Исторически музей Исперих

Исторически музей

За начало на музейното дело в град Исперих се смята основаването на „Околийско Археологическо дружество „Хан Омуртаг“ през далечната 1927 година. През годините членовете му събират малка разнородна колекция от археологически находки, съхранявана в читалище “Съзнание” в града. В периода 1956-1963 година кръжокът по краезнание към читалището прибавя към нея експонати от миналото на родния край” с предимно етнографски характер и общия брой на предметите достига 1711. Те се съхраняват в сандъци в различни сгради докато през ноември 1975 г. с откриването на постоянна музейна експозиция в новопостроената читалищна сграда, гражданите и гостите на града получават възможност да ги видят. През 1978 година сбирката става филиал на Окръжния исторически музей в Разград. След откриването на Свещарската гробница през 1982 година районът на Исперих става център на комплексни научни изследвания по Програма “ ГЕТИКА “ и дейността на филиала се разраства. През 1984 година той получава статут на самостоятелен музей. 

Днес в Исторически музей – Исперих съществуват отдели археология, етнография, нова и най-нова история, художествен и административно-стопански и реставрационна лаборатория, в които работят 31 служители – музейни специалисти, екскурзоводи, реставратор, технически специалисти и охрана. Във фонда му се съхраняват над 30 000 музейни единици. Разполага с оборудвани фондохранилища и лаборатория, конферентна зала и зали за постоянни и временни експозиции, етнографска къща, приемен център и археологически бази в ИАР „Сборяново“и вятърна мелница в с.Белинци. Музеят се грижи за охраната, поддръжката, представянето и популяризирането на недвижимото културно наследство в ИАР „Сборяново“ и взема участие в проучването му.

Свещарска гробница

Свещарска гробница

Входа на гробницата

Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на 5 коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Посещението на гробницата се заплаща. Автомобилният път до гробницата е осеян с дупки.

Тракийски град Хелис

Тракийски град Хелис

Разкопки на тракийския град Хелис

Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Със заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районьт се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на I хил.пр.н.е. / IX – VIII в. и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха /IV – III в пр.н.е./. През този период завършва оформянето на средището включващо градски център, два могили и некропола и две светилища.

Демир баба теке

Демир Баба теке

гробът на Демир Баба

Тюрбето се намира до село Свещари и е част от резервата Сборяново. Построено е в средата на 16 век. Смята се, че в него се намира гробът на светеца Демир Баба. Срадата представлява седмоъгълна постройка с ниско квадратно преддверие. Покрита е с 11 метров полусферичен купол. В центъра е разположен гробът на Демир Баба, ориентиран с главата на югозапад. Памтникът е почитан и от християни и мюсюлмани. Патронният празник е на 2 август – тогава традицията е да се връзват парцалчета по решетките на прозорците, да се палят свещи и да се прави курбан.

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕВЕРОЯТНИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БЪЛГАРИЯ)