Печат 16 – Враца

Пещера Леденика

пещера Леденика забележителности

пещера Леденика

Пещера Леденика се намира в Стара планина (Врачански Балкан). Има множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещера Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 19 км от гр. Враца. Входът ѝ е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе”. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието, се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4 м. И всичко искри с диамантен блясък. Нисък коридор свързва Преддверието с “Малката зала” – почти кръгла зала, от която през пещерния коридор “Комата”, попадате в Концертната зала. Според специалистите тя има божествена акустика. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на семена. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50см, чиято вода е вълшебна. Първите си посетители приема през 1961г., а през 1962г. е обявена за природна забележителност. Подземното царство на пещера Леденика е толкова красиво и уникално, че е невъзможно да бъде описано, то трябва да бъде видяно. (разгледайте снимки)

Регионален исторически музей

Враца исторически музей

Исторически музей

Регионалният исторически музей с художествена галерия във Враца съществува от 1953 г. Намира се в централната част на града, в полите на Врачанския Балкан. Музеят е разделен на секции (зали), които проследяват различни етапи от развитието на региона. Започва от тракийското присъствие в Северозападна България (Царството на трибалите). Тук се съхраняват находищата от Могиланската могила (златен венец във формата на клонче с листенца); Рогозенското съкровище (най-голямото открито в страната).

Някои от другите екпозиции: 1.„Враца и регионът през Първото и Второто българско царство“, 2.„Враца през Възраждането“ – участието в първите бунтове от църковната борба, 3.„Ботев и неговата чета“, 4.Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“.

Към музея функционира и художествената галерия „Иван Фунев“, наречена на името на родения във врачанското село Горна Бешовица скулптор Иван Фунев. Преди демократичните промени в България е съществувала секция „Антифашистка борба“.

Печат 17 вр. Околчица — лобното място на Христо Ботев

Връх Околчица

лобно място Ботев връх околчица

Лобното място на Христо Ботев

Сражението на Ботевата чета с многократно превъзхождащия я враг през 1876 г. във Врачанския балкан е един от най-героичните епизоди в българската история. Преклонението пред саможертвата на войводата Христо Ботев и неговите четници е превърнало това историческо място в търсен и посещаван национален туристически обект.

Преминала разстоянието от 69 км през равнината за половин ден и една нощ, четата водила първото си голямо и кърваво сражение на 18 (30) май на Милин камък. Загубила над 30 четници, тя се изтеглила под прикритието на нощта и прекарала един спокоен ден на Ботева (Колова) поляна, обградена от грижите на надошлите овчари и лозари. Рано сутринта на 20 май (1 юни) дружината започнала да се изтегля към Врачанския балкан, посрещната в подножието от мъгла и дъжд. По хлъзгавата, виеща се каменна пътека четниците преминали през малките терасовидни поляни Курдовица и Таушаница и се изкачили на Лесков дол, където ги изненадал неприятелят.

Четата преминала през седловината на връх Вола и Царева ливада и установила своята позиция на върховете Камарата и Купена. Боят започнал към 10 часа и продължил почти без прекъсване през целия ден. Врагът превъзхождал многократно оределите редове на дружината, а имал на разположение и трите водоизточника. Следобед позицията на четата се разтеглила през седловината Клено до Веждата, южната част на връх Околчица. Дружината не била разбита и в това второ голямо сражение. В припадналия здрач тръба изсвирила отбой и преди пълното изтегляне на неприятеля четниците се спуснали към Крушовския извор да търсят вода.

Христо Ботев с част от щаба се спрял да обсъди обстановката сред скалите на югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица. По време на разговора Ботев се изправил да види къде е четата – в същия миг неприятелски куршум долетял от север, където бил врагът, и пронизал сърцето му. Потресени, другарите му взели всички отличителни знаци и го покрили с клони от шипки, за да не се гаври неприятелят с него. „Целунахме Ботев по челото, което беше чисто – разказва единственият останал жив очевидец Никола Обретенов, – и в тъмно се изтеглихме, оставяйки трупа му до самия тоя камък, където беше убит…“.

(разгледайте снимки)

връх Околчица

връх Околчица (паметника на Ботев)

Паметникът е издигнат на връх Околчица „като на място видно, лично, достъпно и близко до последното сражение“, едва през 1937-1938 г. народната признателност издига сегашния 35-метров белокаменен обелиск, доминиращ над врачанското поле и цялата околна планинска панорама.

През 1947 г. паметникът е бил преустроен в сегашния му вид, за да бъде днес още по-величествен в новата му облицовка от бял врачански камък. Извеждащата дотук 120-километрова Ботева алея очертава бойния път на четата. Всяка година на 2 юни тук, в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение, посветено на загиналите в борбата против османското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война. Паметното място е отбелязано с каменен блок с издълбан надпис: „На великия Ботев.

(разгледай снимки)

къща баба Илийца Челопек

Къщата на баба Илийца

Печатът се намира в село Челопек в къщата на Баба Илийца.

И днес героичната баба от с. Челопек не е забравена. Бялата постройка с вертикални греди и наклонени паянти е изградена по спомените на потомците на баба Илийца, чието име било Пена, но всички я казвали Илийца, защото мъж й бил дядо Илия. В музея има подредена етнографска експозиция, представяща тукашният бит и традиции.(разгледайте снимки)

(ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА КЪЩАТА-МУЗЕЙ НА БАБА ИЛИЙЦА)

Над село Челопек се извисява и един невероятен скален феномени – Ритлите – отвесни откоси на скали, които се извисяват точно над историческото място, където баба Илийца преминала през реката за да извърши великото си родолюбно дело.

Печат 18 – Козлодуй

Национален музей-параход „Радецки“

кораб радецки козлодуй

Кораба Радецки

Паметникът увековечава признателността на българите към безсмъртният подвиг на Ботевата чета. Всяка година на 2 юни в цeнтъра на град Козлодуй пред паметника се стичат множество хора, за да отдадат своята почит пред една от най ярките личности в нашата история. Печатът се намира в хижа „Козлодуйски бряг” – близо до мястото, където е слязла Ботевата чета през 1876 г.

В чест на 90 годишнината от героичната гибел на Христо Ботев 1 200 000 български деца събират средства за построяването на точно копие на легендарния за нашата история параход.

Работното време на музея е от 9.00 до 18.00 часа без почивен ден.
Без почивен ден.

Паметник на Христо Ботев и неговата чета

паметник Ботевата чета

паметник на Христо Ботев и неговата чета

Паметникът увековечава признателността на българите към безсмъртният подвиг на Ботевата чета. Всяка година на 2 юни в центъра на град Козлодуй пред паметника се стичат множество хора, за да отдадат своята почит пред една от най ярките личности в нашата история. Печатът се намира в хижа „Козлодуйски бряг” – близо до мястото, където е слязла Ботевата чета през 1876 г.

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С ДРУГИ НЕВЕРОЯТНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БЪЛГАРИЯ)