Печат 63  Етрополе

Исторически музей

Исторически музей Етрополе

Исторически музей

Открит е през 1958 год. в сградата на бившото Килийно училище в двора на църквата „Свети Георги”. Десет години по-късно реставрираната сграда на бившия Конак се открива нова експозиция на музея. Настоящата експозиция на Исторически музей – гр. Етрополе е изцяло обновена през 1992 г. Сградата на бившия Конак е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата.

Експозицията на музея представя богатото културно – историческо наследство на община Етрополе в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти ХVІв.-ХVІІ в., Занаяти ХVІІІв.-ХІХ в., Занаяти ХІХ в.-ср. ХХв., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от ХVІІ в., Национално-освободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи.

Часовникова кула

Часовникова кула Етрополе

Часовникова кула

Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. и е една от най-старите в България. Нейният строител е майстор Тодор и първоначално е изпълнявала ролята на отбранителна кула. През 1821 г. е преустроена като часовник от майстор Дидо и все още отброява точния час.

Кулата е висока 20 метра и се състои от три части. Иззидана е от речен камък и бигор. На западната ѝ страна има каменен циферблат с отбелязана годината на построяване на кулата.

Етрополски манастир „Св. Троица“

Етрополски манастир „Св. Троица“

Манастир „Св. Троица“

Манастир „Света Троица”, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм) е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Разположен е в подножието на старопланинския Черни връх-1070 метра надморска височина, на 2 км. от с. Рибарица, на 5 км. от гр. Етрополе и на 40 км. от гр. Тетевен.

Етрополският манастир е основан още в средновековието. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила. През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Известни са имената на йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо, йеромонах Данаил и др. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са „Евангелие“ от 1577 г., „Пролог за месеците“ от 1602 г., няколко евангелия от 17в. и др.

При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта – 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм. Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник.

Печат 75 – Копривщица

Архитектурно-исторически резерват

Копривщица забележителности

град Копривщица

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 12 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 – от Пловдив.

Планинските масиви в района са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Копривщица има земеделска и животновъдна традиция — въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности.

Легендите за създаването на този красив български град са десетки. Сред най-разпространените е, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци. Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство. Те поставили началото на ново селище.

(ПРОЧЕТЕТЕ ЛЕГЕНДИТЕ ЗА КОПРИВЩИЦА)

Печат 76 – Нова загора

Градът е разположен в северната част на Горнотракийската низина. Районът се отличава с мек умерен климат и равнинен релеф. Плодородните канелени горски почви и изобилието на водни източници обуславят селскостопанско производство. Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то — началото на VI хил. пр. Хр.

Исторически музей „Каранова могила“

Исторически музей „Каранова могила“

Разкопки в „Каранова могила“

Един от най-забележителните културно-исторически обекти у нас, а и в цяла Европа е селищната могила край село Караново. Тя е била населявана в продължение на 3000 години и в нея се застъпват следните праисторически епохи: новокаменна, каменно-медна и бронзова. Могилата край село Караново е с височина 13 м., дължина 250 м и ширина 150 м, а културните пластове са с дебелина около 12 м. Първите археологически разкопки са проведени през 1936-37 г. Намира се на 10 км от Нова Загора, в северозападна посока. Тук са намерени множество бронзови съдове, както и впечатляваща тракийска колесница, обкована и украсена с бронз. В близката до с. Караново местност „Даньовата воденица“ са открити селища и некрополи от античността и средновековието, в които са намерени различни предмети, изработени от глина, стъкло и бронз.

Намерените при разкопките в новозагорския край предмети от бита, украшения и др., вкл. прочутите тракийски колесници са изложени в Историческия музей в центъра на Нова Загора. Тук може да бъде видяна богато украсената двуколка, откритата край Караново, както и най-голямата в света колесница с четири колела, открита край село Кортен.

Пчеат 77 – Клисура

Исторически музей

Исторически музей Клисура

Исторически музей

Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година. Средства за изграждането и са събирани в продължение на 30 години от признателните клисурци и пръснатите из България техни съграждани.

Музеят разполага с художествена сбирка от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Христо Станчев, Димитър Киров и други.

Сред най-ценните експонати в експозицията на музея е запазената оригинална камбана, която известява началото на Априлското въстание в съдбоносния 20 април 1876 година – два часа след обявяването на въстанието в Копривщица. Гордост за музея е и запазеното автентично черешово топче.

Печат 78 – Осеновлаг

Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола“ - Осеновлаг

Манастир „Седемте престола“

Православен манастир, разположен в Стара планина в красива долина по Искърското дефиле. Цялата Света обител е реставрирана и разполага с 50 легла за нощуване. Достъпен е за посещение с кола, влак, автобус. Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и втора двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея под един покрив са вградени седем по-малки църкви (престоли), откъдето е произлязло названието „Седемте Престола“.

Печат 79 – Самоков

Исторически музей

исторически музей Самоков

Исторически музей

Основан е като музейна сбирка в сградата на читалище „Отец Паисий“ през 1930 година. Впоследствие се обособява в самостоятелна солидна сграда зад него. През 1937 година е положено началото на етнографската сбирка на музея, а на следващата година е направена първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски. Понастоящем музеят разполага с фонд от около 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции.В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.

Девически манастир „Покров Богородичен“

Девически манастир Самоков

Девически манастир „Покров Богородичен“

Самоковският девически манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир на Българската православна църква. Основан е през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир от образовани монахини. легендите говорят, че е свързано със спасяването на града от Света Богородица.Тя разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. През XIX век Девическият манастир в Самоков се превръща в огнище на просвещение. Днес е запазена манастирската църква със стенописи от XIX век. Присъединената към комплекса Хаджистамова къща е превърната в магерница. Един от манастирските трактове предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност. В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Света Гора мощи на Свети Пантелеймон и Свети Сава Сръбски. Църквата „Покров Богородичен“ е построена през 1837 – 1839 г.

Белчин — Музеен комплекс „Цари Мали град”

Белчин бани

Печат 80Рила

В красивата Рила планина се извисяват над 100 върха с надморска височина над 2000 м. Сред тях е и първенеца на Балканския полуостров – връх Мусала. Той е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта и отговаря на печат 80. Още през квартенера са се оформили над 150 ледникови езера. От Рила извират едни от най-дългите и пълноводни реки в България и на Балканите. Национален парк Рила е най-големия такъв в България. Включва много защитени екосистеми. Биологичното разнообразие е изключително богато. В Рила виреят множество защитени представители на растителния и животинския свят.

връх Мусала

Най-високият връх на Балканите

Печат 81 – Ботевград

Градът е разположен в Софийска област на около 60 километра от столицата. Намира се в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и прохода Витиня. Носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. До 1934 година носи името Орхание, след това Самунджиево. Историята на Ботевргад започва от петото столетие преди Хр.

Часовниковата кула и други забележителности в Ботевград

Часовникова кула

Часовниковата кула е символ на града и сигнализира всеки кръгъл час със съответен брой камбанни звънове. Построена е през 1866 г., а днес е с подновен часовников механизъм. Висока е 30 метра, което я прави най-високата часовникова кула в България. Отличава се с барокови  елементи и стенописите украсяващи вълнообразните корнизи. Долната част на кулата е каменна зидария с вратичка през която се влиза вътре за обслужване и навиване на часовниковия механизъм. Следват вълнообразна и най-отгоре — шестоъгълна надстройки с намаляващи диаметри. Оригиналният часовников механизъм се съхранява в ботевградския музей. Новият е дело на майстори от Етъра и също отброява часовете с камбанни звънове.

Печат 82 – Скравена

Селото е разположено в Ботевградската котловина на двата бряга на р. Бебреш. Теренът е равен, в землището на селото се сливат реките Бебреш, Церовица, Тръстеник и Калница. Близо до селото се издига хълмът Медвен. Тук е имало винаги много пчели, тъй като на хълма е растяло медоносно дърво, от където идва и името му. Климатът в района е доста суров. Зимата е студена и с много снеговалежи, а лятото е горещо и сухо. Днешното селище Скравена е образувано от потомци на старото селище Грамаде.


Скравена

Манастир „Свети Николай“

Скравенският манастир е основан по време на Втората българска държава, по-късно няколко пъти е разрушен от османлиите. През 1947 г. е възобновен и сега е периодично действащ.Представлява комплекс от просторна еднокорабна, едноапсидна черква с емпория (балкон), триделен притвор с камбанария над него и жилищна сграда.В двора се намира огромен вековен дъб. От манастира се стига до Ботевград (7 км) по третокласен и първокласен път на юг. Храмовият празник е на 6 декември – Никулден.

Манастир „Свето Преображение“

Скравенският манастир „Свето Преображение“ е основан по време на Втората българска държава.

Паметник-костница на Ботевите четници

Скравена Мемориалната костница в село Скравена съхранява черепите на 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерени след разгрома и в Рашов дол край Ритлите. На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. През 1930 година тленните останки са извадени и изложени в специална витрина в църквата. През 1982 година са преместени в специално изградената костница. Днес тя влиза в списъка на Стоте национални туристически обекта, под №82. Ключът за костницата и печатът се намират в информационния център в читалище „19-ти февруари“.

 

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)