Печат 72 – Чирпан

Чирпан забележителности

град Чирпан

Град в Централна България, Област Стара Загора, и е разположен в сърцето на Тракия. Той е трети по големина в областта след Стара Загора и Казанлък. Градът е административен център на община Чирпан и има богати културни традиции. Чирпан е известен със своите ножове и като родното място на поета и революционер Пейо Яворов.Печатът в Чирпан може да се вземе в една от следните забележителности:

Къща-музей „Пейо Кр. Яворов“

Къща-музей „Пейо Кр. Яворов“

къща-музей

Пейо Тотев Крачолов с литературен псевдоним Яворов е роден на първи януари 1878г. в гр.Чирпан, завършва гимназия в Пловдив и дълги години работи като телеграфист. През 1895г.е отпечатано първото стихотворение на гениалния творец, след него се появяват много ценни художествени творби, които го издигат сред най-значимите духовни и революционни дейци на страната, освен активната му дейност в литературните кръгове Яворов се включва в революционното движение, става и войвода на чета, но през цялото време създава уникалните си творби, роботи и като драматург. Силната, красива любов към нежната Мина го вдъхновява при написването на неповторима любовна лирика, съпругата Лора бележи с фатализъм живота му.

В къщата-музей са изложени автентични вещи на семейството, портрети, лични предмети и оригинали на издания на поета. Определено място сред експонатите има статуята на „Майка Македония” дарена на музея. Много ценен е богатия архив от специализирана литература към музея. За да почетат поета и да се преклонят пред големия му талант в Чирпан всяка година се организира фестивал на литературата и изкуствата. Традиционните културни чествания се провеждат през първите дни на януари и на всеки пет години се връчва Националната Яворова литературна награда за цялостно творчество на заслужили автори доказали се със своите творби.

Художествена галерия „Никола Манев“

галерия Никола Манев

художествена галерия

Намира се в центъра на град Чирпан. Зад изрисуваната фасада на дома, съграден преди век и половина от местен турски бей, се е ширнал огромен двор, обримчен от гъсти чемшири, а широката калдаръмена пътека води към съседната къща, където се е родил и отраснал Пейо Крачолов Яворов.

„Къщата на бея“, както я наричат старите чирпанлии, в момента е една от най-красивите стари възрожденски къщи в града. През месец април 2000 г. световноизвестният чирпанлия, художникът Никола Манев я купува и превръща в галерия. За целта къщата е реставрирана и обзаведена с картини на автора.

Работно време: 8.00 – 17.00, събота: 8.00 – 16.00, неделя – почивен ден. Има печат.

Златна ливада — манастир „Св. Атанасий“

Златна ливада

манастир „Св. Атанасий“

Манастирът е разположен над самото село Златна Ливада, на десния бряг на Стара река, сред красива природа. Най-старият манастир в Европа – Свети Атанасий е една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се допълва и от местните легенди за лековитата вода в кладенеца на манастира, свързани с основаването и покровителството му от Свети Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира – чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която поклонниците минават за здраве и благоденствие.

Във връзка с Вселенския събор в Сердика през 343-344 г. Свети Атанасий Александрийски отсяда близо до Берое (днешна Стара Загора) и там, както четем от житието му, а и както се открива от българските научни проучвания, монахът основава днешния манастир през 344 г. Свети Атанасий, когото още ранната църква почита като „Велики“, заради значимия му принос в Богословието,се счита и за приносителя на монашеството от Египет на европейския континент, също така и за един от големите радетели за чистотата на православната вяра.

(прочетете повече за манастира на официалния сайт)

Печат 90 Стара Загора

Градът е разположена в Южна България и е един от основните икономически центрове в България. Той е център на едноименна община, област и на регионалната асоциация на общините РАО Тракия. През 1925 г. е открита втората след София опера – Южнобългарската опера (днес Държавна опера Стара Загора). В града се намира античният Форум на Августа Траяна, а на 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. Градът е известен като Град на правите улици, липите, поетите, хубавите жени и Берое.

Неолитни жилища

Неолитни жилища Стара загира

Неолитни жилища

Музей „Неолитни жилища“ е създаден през 1979 г. В него може да се видят 2 жилища от новокаменната епоха на територията на Стара Загора. Той е един от 100-те национални туристически обекта.

В специално построена сграда са представени жилища от новокаменната епоха заедно с техния пълен инвентар – пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и др. В музея е изложена постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско“. Според описанието на историческия музей в Стара Загора жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. и са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа.

По време на разкопките на селищната могила са открити 1826 експоната. В експозицията са представени 333 експоната от целия Старозагорски регион. Сред по-интересните съдове са: Керамичен съд – лале, рисуван с бяла боя (Ранен неолит – VI хил.пр.Хр.); Керамична тарамбука с графитна украса (Ранен халколит – V хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Ранен неолит – VI хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд (Късен неолит – VI хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Късен халколит – V хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд с моделирани две човешки тела – мъжко и женско (Късен халколит – 5 хил. пр. Хр.)

Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора

Бранителите на Стара Загора

Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“

Комплексът е знак на преклонение и благодарност пред подвига на руските войни и българските опълченци в Руско-турската освободителна война. Посветен е на битката за Стара Загора през 1877 г., в която Самарското знаме – знамето на българското опълчение, получава бойното си кръщение. То е създадено от монахини от руския град Самара е дарено на Българското опълчение.

Мемориалът е изграден от бетон и метал, украсен е с цветен порцелан и златен смалт, с интересни модернистични скулптурни решения. Тържествено е открит през 1977 г. по-случай 100-годишнината от битката край Стара Загора.

Регионален исторически музей

Исторически музей Стара загора

Регионален исторически музей

Стотици са изложбите, които музеят урежда през изминалите години. Те са посветени на различни теми. Повечето са уредени в Стара Загора, а с други музеят гостува в различни градове на страната. Старозагорски експонати често са включвани в изложби в чужбина – в Канада, Германия, Япония, Австрия, Италия, САЩ, Русия, Чехия и др.

След като се възстановява от руините, предизвикани от опожаряването и разоряването по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., Стара Загора бързо започва да гради своето бъдеще. При новото строителство се разкриват останки от древно наследство, което родолюбиви граждани искат да съхранят и популяризират. Градът и районът са с богато минало, чието начало започва от VІ хилядолетие пр.Хр. Животът в него продължава без прекъсване до наши дни и минава през различни епохи, които са оставили многобройни веществени доказателства. През 1907 г. възниква идеята за основаване на археологическо дружество, което да създаде местен музей, в който да се показват съхранените реликви от близкото и далечното минало. По това време вече са изградени два национални и няколко местни музея в различни градове на страната. Старозагорци не са пионери в музейното дело, но техният музей скоро става един от най-добре уредените и посещавани. Първата сбирка е разположена в една училищна стая. Скоро след това тя е преместена в салона на общинската управа. През 1912 г. е построена специална сграда за градска библиотека и музей. Нея музея обитава повече от 35 години. За няколко десетилетия експозицията се запълва с новопостъпили находки и експонати. Голяма заслуга за развитието на музея по онова време имат уредниците Атанас Кожухаров и Христо Райков. Те поставят музейното дело в Стара Загора на научни основи. Добре обработват и съхраняват находките, осъществяват активна дейност по обогатяване на фондовете, публикуват по-интересните експонати. Провеждат археологически разкопки като проучват няколко гробници, мозайки и части от крепостната система на античния град Августа Траяна. Интересът към Старозагорския музей нараства и свидетелство за това е посещението му от министри, народни представители, учени от Русия, Чехия, Унгария, Австрия, Англия и др. През 30-те години са направени няколко опита музеят да бъде одържавен, но те са неуспешни..

Печат 91 – Казанлък

Градът е център на Розовата долина и привлекателна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Литературно-художествен музей „Чудомир“

Литературно-художествен музей

Литературно-художествен музей „Чудомир“

Димитър Чорбаджийски с псевдоним Чудомир е виден обществен деец, писател и художник, оставил значима следа в културния и духовен живот на Казанлък и страната. Къщата, в която живее със своята съпруга след неговата смърт е превърната в музей и е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение. Тя носи топлотата и уюта на самобитната българска атмосфера. В последствие е изграден цял комплекс с обща площ 300 кв. м, открит е през 1979г на 13 април, освен къщата към комплекса влизат художествено-документна експозиция разпределена в три зали, фондохранилище и конферентна зала с мултимедийно оборудване. Музея работи за проучване, опазване и популяризиране на ценното творческо наследство останало от талантливия писател, съхранени са повече от 15 000 оригинални ръкописи, писма, скици, рисунки и лични вещи на твореца и жена му, показани са и нейни картини. В конферентната зала гостуват различни по тематика изложби, изнасят се рецитали, литературни четения. Впечатлява посмъртната му гипсова маска направена от негови почитатели.

Тракийска гробница

Тракийска гробница Казънлък

Тракийска гробница

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас.

Печат 92 – Шипка (град)

Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 570 м надморска височина. Селището е съществувало още от 11-6 в.пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 в.пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на ШипкаКазанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. На връх Шипка са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник “Рождество Христово”, построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Храм-паметник „Рождество Христово“

Православната църква е известна като Шипченски манастир. Храмът е посветен в памет на руските войници, загинали през освободителната Руско-турска война (1877-1878) и е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Открит е тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25-годишнината от Шипченските боеве.

Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.

Храмът „Рождество Христово“ представлява образец на богато украсен и зографисан храм. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект А.И.Томишко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев.

Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена островърха камбанария със 17 камбани, висока 53 m. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България.

В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.

Манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

Печат 93Шипка (връх)

Национален парк-музей Шипка

на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,…

Националният парк-музей Шипка е музей на открито, който се намира в източната част на

храм-паметник Шипка

Паметник на връх Шипка

Шипченска планина. Представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки на площ от 120 хектара. Маркирани са позициите на българското опълчение и на руските войски защитавали Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878).

Първите паметници са руски и са построени през 1878-1881 г. Българските паметници на бойното шипченско поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата. Паметникът на свободата е открит през 1934 г. на връх Свети Никола (днес връх Шипка).

Паметник на свободата

Представлява монументална скулптура на връх Шипка. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.

Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите Руско-турската освободителна война боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще.

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)