Печат 58

Национален исторически музей

istoricheski-muzej-sofia

Исторически музей

Музеят притежава една от най-богатите и големи колекции на Балканите. Съхранява стотици хиляди паметници на културата, пазещи историята и културата на страната ни. Националният исторически музей е създаден през 70-те години, а 10 години по-късно, в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава е открита и първата му експозиция. Днес музеят се помещава в правителствената резиденция в столичния квартал Бояна.

Основната експозиция на музея е разположена в пет зали, във всяка от които посетителите могат да се запознаят подробно с Праисторията, Древна Тракия, Средновековие – Първо и Второ българско царство и Трета българска държава до наши дни.

Национален музей „Боянска църква“

боянска-църква

Боянска църква

Боянската църква се намира в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като културен паметник под № 42. Храмът е двуетажен. Строителството му започва през 10 век. Реставрацията му завършва през 2006 г и днес църквата е отворена за посещение всеки ден..

Печат 59

Храм-паметник „Свети Александър Невски“ с криптата

SofiaCathedral.jpg

Свети Александър Невски

Църквата Александър Невски е построена в чест на „Светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“. Храмът е изграден по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Издигнат е на най-високото място по онова време в София – 552 м.н.в. По време на бомбардировките през Втората Световна Война претърпява редица повреди. Днес храмът е възстановен и е провъзгласен за патриаршеска катедрала.

Свети Александър Невски представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил. Камбанарията на храма с кръста е висока 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва, най-голямата от които тежи близо 12 тона. Най-забележителното са позлатените му куполи.

Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод

църковен-музей-свети-синод

Национален църковен музей

Музеят се намира в столицата, в сградата на Богословския факултет на Софийския университет. Зданието е построено в началото на 13 век и е дело на известни художници и архитекти. Музейната експозиция съхранява над 10000 експоната, включващи главно икони, църковни книги и дърворезби, исторически документи и много други.

Сградата, в която се помещава националният църковен историко-археологически музей е обявена за  паметник на културата. Посетителите могат да се запознаят с известни икони на майсторите от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа всеки делничен ден между 9:00 и 17:00 часа, като не забравя че музеят има обедна почивка.

Софийска синагога и исторически музей към нея

Софийска Синагога

Софийска Синагога

Софийската синагога официално е открита на 9 септември 1909 г. Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей (най-голям в България), който украсява храма. В двора има микве – малка баня за ритуални умивания.

 Софийската синагога е разположена в центъра на столицата близо до „Халите”. Построена е началото на миналия век по модел на Виенската от известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер.

Печат 61

Национален дворец на културата

Национален дворец на културата

Национален дворец на културата

Националният дворец на културата носи името на Людмила Живкова, която дава идеята за създаването му. Институцията представлява национален културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Сградата се намира в центъра на София и разполага с 13 зали, в които се провеждат разнообразни културни прояви. Разполага с 8 надземни и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. Най-голямата зала („Зала 1“) разполага с 3380 места.

Строежът на големия културен център в София е част от инициативите за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава. Запазеният знак на Националния дворец на културата представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Символът е поставен над централния вход.

В основната сграда на НДК има произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура „Възраждане“, наричана „Майка България“. Културната институция е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта на България и отговаря на печат 61.

Печат 62

Национална художествена галерия

Национална художествена галерия

Национална художествена галерия

Разположена е в центъра на столицата, помещава се в сградата на бившия царски дворец. Там се намира и Националния етнографски музей.Фондът и е изключително богат – съхранява десетки хиляди художествени творби.Това е най-голямата музейна сбирка в страната. Разделена е на няколко филиала – Крипта на храм-паметник „Св. Александър Невски“, Музей на съвременното изкуство – Софийски Арсенал, Музей на социалистическото изкуство, Къща-музей Вера Недкова, Къща-музей Никола Танев и Къща-музей Иван Лазаров.
Изложени са няколко постоянни експозиции – около 150 творби, представящи историята на българската живопис и постоянната скулптурна експозиция.А в криптата на храм-паметника са изложени образци на българската иконопис.В залите на Националната художествена галерия се организират и публични и частни мероприятия като концерти, семинари, коктейли и т.н

Печат 64

Национален музей „Земята и хората“

Музей по минералогия

с. Кръстевич — Туристически възпоменателен комплекс „Бунтовна“

Селото се намира на 11 км. източно от Стрелча, в подножието на Същинска средна гора. Старото му име е Османово. В края на 19 век в селото се заселват много семейства от широколъшкия район на мястото на изселилите се след Освобождението турци.

Печат 65

Национален природонаучен музей при БАН

природонаучен музей

Природонаучен музей

Създаден е в края на 19 век като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд и е превърнат в съвременен център на зоологията и ботаниката у нас. Като самостоятелна институция е обособен през 1974 г. Освен специализираната музейна дейност, свързана с обогатяването и поддържането на колекциите, научноизследователската работа на сътрудниците е свързана със съвременните международни и национални приоритети в областта на изучаване на биологичното разнообразие, геологията, екологията и опазването на околната среда.

Експозицията на музея е разположена на четири етажа. На първия посетителите могат да се запознаят с неживата природа – разнообразието на скалите и минералите. На вторият са изложени богатствата на живата природа. А третия представя разнообразието на съвременните бозайници.

Национален археологически институт с музей при БАН

Национален Археологически Институт

Археологически Институт

Археологически музей е най-старият музей в България. Създаден е в края на 19 век. Днес музеят се състои от 3 отдела – Средновековен, Художествен и Праисторически. Българският археологически институт е частен научноизследователски институт.

Етнографски институт с музей при БАН

Етнографски Институт

Етнографски Институт

Научният архив на музея съхранява над 3000 архивни единици, около половин милион страници, 100 000 негатива и 5200 стари снимки и портрети. Библиотеката на ЕИМ съдържа над 25 000 издания, някои от които – единствени в страната. Нейна интегрална част е Специализираната библиотека с архив „Студии Романи“, съдържаща книги и други разнообразни издания, посветени на циганите.

Музеят има сбирки с предмети, свързани с домашните занятия и покъщнина, земеделието и животновъдството, килимите и едрите тъкани, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитите, обичаите и обредния реквизит, традиционното народно облекло, шевиците и дребните тъкани. Разполага с постоянна изложба.

Разположен в центъра на София в сградата на бившия Царски дворец и дели пространство с Националната художествена галерия. Сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.

Печат 66

Музей на историята на физическата култура и спорта в Националния стадион „Васил Левски“

Национален Стадион

Национален Стадион  „Васил Левски“

Музеят се помещава в сградата на Националния стадион. Открит е през 1962 година в Спортната палата, представяйки историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти. Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Над 500 експоната, фотоси и факсимилета представят първите спортни обединения – туристически дружества, клубове и организации.

Печат 68

Национален политехнически музей

Национален политехнически музей

Политехнически музей

Музеят представлява научноизследователски и културно-просветен институт, който издирва, съхранява, обработва научно и популяризира културни ценности, свързани с българската и световната история на науката и техниката. Съхранява над 22 000 експонати,  пази ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения. Националният политехнически музей и неговите филиали функционират като образователни институции и работят в партньорство с Министерството на образованието и науката.

Печат 69

Софийски зоопарк

Зоологическа градина

Зоологическа градина

Една от най-интересните туристически дестинации в столицата съществува още от 19 век. Помещава се на територията на бившия царски дворец. Днес в софийската зоологическа градина се отглеждат много животни, характерни за българските земи и огромен брой екзотични животни. Печат 69 можете да поставите в туристическите си книжки на входа, който се намира от страната на улица Сребърна.

Първата експозиция, открита поще през 1888 година била на черен лешояд. Колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни, особено към птици. недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от бившата ботаническа градина. През 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликана. През същата година е докарана първата едногърба камила. Значително се разширили колекциите от птици и бозайници. Днес привлекателният туристически обект работи ежегодно и посреща посреща хиляди туристи всеки ден.

Печат 71

храм „Света София“

Храмът е православна църква

Печат 74

Черни връх

Х Първенецът на Витоша. х

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)